МУ̀ХВАМ, -аш, несв.; му̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. -ат, св., прех. Диал. Мушвам. Някой ме мухна в ребрата. Л. Андрейчин и др., БТР 1976, 451. мухвам се, мухна се страд., възвр. и взаим. Па извади едно влашко ноже, / та се мухна у клетото сръце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 78.
МУ̀ХВАМ СЕ несв.; му̀хна се св., непрех. Диал. Мушвам се. Просвири и се мухна / граната в срещний ров — и пак оттам избухна. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 230.