МУХЍЧКА ж. Умал. от муха (в 1 и З знач.); мухица, мушица, мушичка. Една тревичка се люлее висока като топола, може и да е топола, но ако се съди по мухичката, която кацва върху нея, по-скоро ще е тревичка. Л. Стоянов, Х, 38. Той им бе непознат, бе загинал в сражение, .., и най-важното — бе загинал неусетно и незабележимо като мухичка. П. Вежинов, НС, 130.