МУХЛЮ̀ЗИН, мн. мухлю̀зи, м. Диал. Мюхлюзин. Преди години Геренски искаше да се ожени за неговата най-голяма сестра и майка му бе съгласна, но баща му отряза: „Не давам дъщеря си на този мухлюзин“.Т. Харманджиев, КВ, 386.


Източник: Речник на българския език (онлайн)