МУ̀ХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); му̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. -ат, св., прех. Диал. Мухвам. — Виж — рекъл той [делибашията] с ругание, — аз отивам на смърт в Шумен, а тя се изпъчила насреща ми като арнаутска тапанджа! — и с тези думи изважда ятагана си и я мухнува в корема. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. мухнувам се, мухна се страд., възвр. и взаим.
МУ̀ХНУВАМ СЕ несв.(остар. и диал.); му̀хна се св., непрех. Мухвам се; мушвам се.