МУХТАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Муфтаджия; авантаджия, келепирджия. — Където и да идеш, .., обявиш ли спектакъл и откриеш каса, най-напред запристигат гратисчиите, мухтанджиите, келепирджиите и използвачите, на български казано. Чудомир, Избр. пр, 80. Мухтанджията чете и се подсмива. „Глупави издатели, мисли си той, че аз не съм толкова наивен да платя абонамента“. Р, 1927, бр. 257, 2.