МУХТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. Кмет, старейшина на село или махала в Османската империя. Чичо Гочо мухтарят ходил от къща на къща да обяснява на хората, че не е време да дразнят турците. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 9. А затова, че години и години Стано бе носил слава на Конаре .., конарци го сложиха за мухтар, да оправя работите им пред кадията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 77. Населението на Етрополе особено пропищя, когато мухтарите го натиснаха да плаща даждия и берии за благоустрояването на новия град. П. Мирчев, Е, 88. Селските мухтари не бяха предавали от два месеца постъпленията от данъците в държавната хазна. Л. Стоянов, Л, 57. Българските махали в Цариград се разделили на осемнадесет със свои мухтари кметове и със свой печат: „булгар милети“. Хр. Бръзицов, НЦ, 145. Свикаха се всички селски български и турски мухтари (кметове) от целия Силистренски окръг. СбНУ ХVIII, 583.
— От араб. през тур. muhtar. — Друга (диал.) форма: муфта̀р.