МУХТА̀РИН, мн. мухта̀ри, м. Остар. Мухтар. Мера ли ще се дава на суват, .., мухтарин ли ще се туря, .. — всичкото ставаше селски, сине, комшийски: ще се съберем, ще се допитаме и ще си уреждаме селото. А. Страшимиров, А, 611. Някога вергията се е събирала чрез рабуши, та затова мухтаринът се нарича още рабушчия. Т. Влайков, Пр I, 100. Като дългогодишен мухтарин през турско време и кмет през кратките български дни на доста голямо тракийско село, .., той [дядо Груд] бе назначен за представител на изселваните в подкомисията. Р, 1926, бр. 232, 1. Мухтарин и старейшина може да стане всякой, който е напълнил 30 год. и плаща данък от сто гроша. Лет., 1871, 90.