МУ̀ХЪЛ, мн. няма, м. Плесен. Малкото четвъртито прозорче на килията .. гледало в стена, на която личели оголени сивозелени камъни, покрити с мухъл. Сл. Трънски, Н, 251. От таваните се ронеха студени капки като от свода на пещера. Мухъл покриваше хляба. Е. Йончева, ЗГ, 93. В помещението беше тъмно и влажно, миришеше на мухъл и пръст. Д. Ангелов, ЖС, 59. Макар прозорците през цялата сутрин да бяха стояли отворени, в стаята все още се чувстваше дъх на мухъл и необитавано жилище. Д. Димов, Т, 46-47. Хващам мухъл. ● Обр. Общият ефект на манастира е поразителен ..; това смело зодчество, родено и възпитано от вярата и минали векове, неволно те тегли и възвръща към тях и ти чувстваш тоз час дъха на историческия мухъл. Ив. Вазов, Съч. ХV, 23.
◊ Мирише на мухъл. Разг. Употребява се, за да се посочи, че нещо (възгледи, разбирания и под.) се схваща като остаряло, несъвременно. — Ти откъде изкопа тая теория? — грубовато попита той. — Мирише ми малко на мухъл. М. Грубешлиева, ГР, 159.
— От гр. μοϑχλα. —Друга (остар. и диал.) форма: му̀хол.