МУЦУ̀НКА ж. 1. Умал. от муцуна (в 1 знач.). От съседния храст се чу шумолене и оттам се подаде острата муцунка на мишка. Ем. Станев, ПГВ, 92. Овците смирено идеха при нея, ближеха ръцете ѝ с влажните си муцунки и я гледаха. Елин Пелин, Съч. II, 43. В лисичата хралупа заскимтяха малки лисичета с дълги муцунки и лукави очички. А. Каралийчев, ТР, 96. Еленът вдигна гордата си глава, .., и душейки с влажната си муцунка, дълго се взира в необичайните посетители. П. Здравков, НД, 41. Първата рибка се спусна към дъното с източена муцунка. П. Бобев, ГЕ, 47. ● Обр. Край рогозката .. бяха оставени два чифта налъми и чифт сини платнени чехли с остри муцунки. Д. Талев, ЖС, 207.
2. Умал. от муцуна (във 2 знач.); личице, мутричка. Седна [сестричето] на столчето. „Божичко! По-скоро, по-скоро да порасна!“ И се радваше в огледалото на муцунката си. Г. Стаматов, Разк. II, 17. Детето бе беличко, пухкаво, със сини ангелски очички и с доста приятна за пеленаче муцунка. П. Незнакомов, БЧ, 33. Дребната женица сменяваше по няколко пъти на ден тоалета си и усилено гримираше острата си френска муцунка. Ив. Мирски, ПДЗ, 180. Като пастирчета пиехме от кладенците. Натопим муцунките си в студената вода и през кръгчетата, които се образуваха, се оглеждахме. М. Яворски, ЕСВ, 91-92.
3. Умал. от муцуна (в З знач.); мутричка. Щом тоя голям човек прави такива муцунки и така смешно се търкаля, .., защо да не му позволи да го люшка високо, високо и после ниско, ниско. В. Андреев, ПР, 63. И тя [мама] е нещо сърдита — познавам по устните ѝ, събрани в упорита муцунка. Д. Бозаков, ДС, 5.