МУЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀x, несв., непрех. За крава, вол, теле — издавам характерен проточен глас, звук. На улицата играеха деца, мучаха говеда, тропаха коли. Г. Караславов, СИ, 180. Встрани от къщата е оборът за добитъка — доскоро в него цвилеха коне, мучеха волове и крави. Б. Несторов, СР, 6. // За човек — наподобявам, имитирам такъв глас. Той беше незаменим подражател на разни животински гласове: лаеше като куче, мучеше като крава. Г. Белев, ПЕМ, 86. Вземе .. та събере и навие рогозката, изправи я до вратата, па се скрие в нея и, като доде жена му, дращи отвътре и мучи да я плаши. Й. Йовков, ПГ, 244. // За човек — издавам подобен, характерен проточен глас, звук. Кресне ли майорът и на него изведнъж му се схване езикът. Само мучи, а какво казва, и родната му майка не може разбра. П. Незнакомов, БЧ, 14. Генади и Борис отидоха при него и направо го повалиха на земята, като започнаха да тъпчат с краката си, докато Гатю взе да мучи. К. Калчев, СТ, 224.
МУ̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Книж. Мъча. А хората го уловиха тутакси и го предадоха Ликургу да го мучи както ще. П. Берон, БРП, 73. Не повреждай душата си, нито я мучи сос попечение (кахър). Й. Стоянович, ДСС (превод), 48. муча се страд.
МУ̀ЧА СЕ несв., непрех. Мъча се. Като сичките ся мучиха и никой не можа да го прекърши, зе той снопа и го развърза, а че начена, та изкърши едно по едно сичките копия. П. Берон, БРП, 81. Грешниците ще стоят от лява страна и ще се мучат во вечна мука. Хр. Павлович., Ц, 29.