МУЧЕНЍК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Мъченик. Изкушението е силно, а той не е роден да бъде мученик на вярата си. Н. Бончев, Р (превод), 82. Те признавали за свети само онези, за които се споменува в родословията на Лука и Матея, апостолите и още мучениците, които са били предадени на смърт за непочитанието кръста и иконите. ПСп, 1873, кн. 7-8, 86.