МУЧЕНЍЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Остар. Книж. Мъченичество. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вая, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадението Адамово. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Всички одобриха думите на управителя си, но не ся намери ни един да ся реши да приеме мученичеството си. П. Р. Славейков, ПИ, 28.