МУШАБА̀К, мн. -ци, м. Диал. Шевица, бродерия. Снощи е Рада седела, / седела, седенкювала, / ритла е памук препрела, / ситен мушаба кушила. Нар. пес., СбВСтТ, 622.
— От араб. през тур. muşabak. — Друга форма: мушамбѝк.
