МУШЍКА ж. 1. Червей дървояд; мушлика. Прашната дървена ламперия беше проядена от мушика, а през счупените прозорци върху купчината клонки и сухи листа беше навяло сняг. В. Русинов, КПЗ (превод).
2. Мека сърцевина на дърво; мушек, мушок (Л. Андрейчин и др., БТР 1976).