МЪГЛЯ̀ВО нареч. 1. Мъгливо (в 1 знач.). В дъното се откроява мъгляво разлатата Витоша, но от тука имаше очертания по-меки и цвят тъмногранив. Ив. Вазов, Съч. ХV, 80.
2. Прен. Неясно, неопределено; мъгливо. — Господин Беров, и вие приказвате мъгляво и със заобикалки! — забеляза му Смелов. К. Петканов, В, 105. — Да, обсъждахме това, но твърде мъгляво .. Не мога да си го спомня. Др. Асенов, ТКНП, 241.
3. С гл. съм, ставам в З л. ед. Мъгливо (в З знач.). Разсъмва се. Навън е мъгляво, дъжд и киша. Ив. Вазов, Съч. V, 8.