МЪ̀ДО̀, мн. мъда̀ и мъ̀де, ср. Простонар. 1. Валчеста, подобна на орех, яйце семенна жлеза у човека и гръбначните животни; тестикул, яйце.
2. Само мн. Кожна торбичка с разположените в нея семенни жлези у бозайниците и човека. — Спасе, много има да чакаш, ама няма да паднат. — Кои да паднат? — На коча мъдете. В. Попов, К. Щом ме зърна, размаха пръст срещу мен. — Ей, шпионче — вика, — мъдете ще ти откъсна! Д. Кирков, БГ. Ще улетят на килав Стамата мъдето от студ на Петровден. БНТв ХІІ, 494.