МЪ̀ДРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. Мисля, измислям, измъдрям. — Форе, какви ги мъдриш? — провикна се отдалеч Салчо, като забеляза, че приятелят му още не е поканил Мона. Б. Болгар, Б, 13. мъдря се страд.
