МЪ̀ДЪРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Мъдрувам. Нахрани се и започне да мъдърствува: „Насити се проклетото черво и подмамва душата с благочестиви мисли и покаяние“. Ем. Станев, А, 70.
