МЪЖДЀКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Разправям се с някого, карам се на някого. От тая вечер стана ясно вече за жена му къде бяха отишли селските пари. Че така ми кажи ти, бе, па аз да ги мъждекам тия, дека са зинали. Ст. Даскалов, СД, 370.


Източник: Речник на българския език (онлайн)