МЪЖДЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който свети слабо, изпуска слаба, неярка светлина; мъждив, мъждеещ. Мъжделивото пламъче едвам осветляваше едно малко околчесто пространство на пода. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184. Под мъжделивата светлина на лампата се усмихваха трите хубавици от картината на дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 67-68. Народният войвода направи крачка към мъжделивата лампа, разгърна мемоара и зачете. Ст. Дичев, ЗС I, 449.