МЪЖДЕЛЍВО. Нареч. от мъжделив; мъждиво. Две цигански кандила осветляваха мъжделиво тая кръчма. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 119. Пещта, която снощи ни тури в съмнение за турски караул, пак заварихме, че гореше мъжделиво. Ив. Докторов, ЗД, 61.
