МЪЖДУ̀КАНЕ ср. Отгл. същ. от мъждукам. Беше вече тъмно и при мъждукането на едно кандило едва се виждаше старият калугер. Ст. Загорчинов, ДП, 185. В нощната тъмнина, която изглеждаше още по-злокобна при потайното мъждукане на редките училищни фенери, .., сърцето биеше бързо, очите дебнеха всяка сянка. Д. Талев, ГЧ, 90. Извънредно горещите и извънредно студените звезди се изключват. И в двата случая животът е обречен на мъждукане, ако не на гибел. И. Спасова, ЧК (превод), 155.