МЪЖДЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. мъждя̀л,-а, -о, мн. мъждѐли, несв., непрех. Мъждея, мъждукам, мъжделея. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. Елин Пелин, Съч. II, 139. Наскоро и като отведнъж се намерих на едно голо и безлесно място на една равнина в едни ливади, и напреде ми .. мъждяха два огня. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49. Днес на животът ми свещта / мъжди, гасне вече. Π. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 6, 185. Чувствата слабнат, разумът мъжди. Ив. Вазов, Съч. II, 26. Потъпкани свети завети / на правдата едва мъждят. К. Христов, НН, 24.