МЪ̀ЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мъжов. Тя тогава прокле часа, в когото ся беше оженила, и желаеше сякой ден мъжевата си смърт. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 446. Понеже во времято на мъжевата си болест нямаше нощем спокойствието си, .., тя зачна в главата си една такава безумна мисъл: да допълни храна и спокойствие с духовни пития. С. Радулов, НД (превод), 9-11. Ни мъжева грижа, ни добра вечеря. Н. Геров, РБЯ III, 106.