МЪ̀ЖКАТА нареч. Разг. Като мъж, както подобава на мъж; мъжки. В чифлика имаше всичко в изобилие и това караше хората мъжката да работят. К. Петканов, ЗлЗ, 79. — И още нещо искам да ти кажа, Ленко
— трябва да се пипа внимателно, мъжката. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 266. Той трябва да спи спокойно, за да може денем да работи мъжката, тъй като неговият труд е потребен на целия български народ. А. Каралийчев, НЗ, 144. — Успехите не идват лесно. Трябва човек да се бори за тях мъжката. ВН, 1956, бр. 166, 2.