МЪЖЛЀ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от мъж (обикн. във 2 знач.) Той вървеше и повтаряше в ума си името ѝ. Досега той не беше я виждал в града. Изпращаше колетче на мъжлето си. Г. Караславов, ОХ I, 433. — Тука ли ти е мъжлето, Славке? — рече той, като влезе при нея. Ст. Марков, ДБ, 112. Тъкмо в таквоз временце идва при мен едно мъжле с кожена капа. Сп. Йончев, ЩД, 4. Бяхме двама. По-точно, един и половина, тъй като другият беше едно от ония ситни мъжлета, които на ръст са някъде около метър и половина. Тонич, ББК, 50.