МЪ̀ЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мъжа, на съпруга; съпружески. След два дена Любица напусна мъжовата си къща. Ив. Вазов, Н, 23. Ирина .. изпратила скришом вестници до Умурбег, мъжовия ѝ приятел, да ѝ дойде на помощ. Ст. Загорчинов, ДП, 297. Старата не обърна внимание на мъжовите си думи. Й. Йовков, ПГ, 171. Тя поема мъжовата си работа, за да изхрани многобройната си челяд. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 401.