МЪЖОРЛЯ̀К, мн. -ци, м. Диал. Увел. от мъж; мъжурак. — Крушката не пада по-далече от корена си, като майка си ще е; пък сега, като е без мъж, и по-нататък ще иде. Току спира мъжорляците. Ил. Волен, ДД, 128. — .. Емито си знаеше цената — най-хубавото момиче в Пловдив! Са̀мо да се покаже на улицата — и вие, мъжорляците, вратовете си ще счупите! Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 29.