МЪЗГА̀ ж. 1. Растителен сок, обикн. под кората на дърво. Пролетта дойде рано, .., всичко цъфтеше в надпревара, в свежия въздух се носеше дъх на преснота и мъзга. Г. Караславов, ОХ II, 631. Мъзгата глухо течеше под кората на дърветата. Д. Вълев, Ж, 7. Шумата .. стои по земята свита и спарена, гората е неприветлива, съвсем малко мъзга е останала в клоните. Й. Радичков, СР, 8. Изправеният до огнището пън беше обхванат от огъня, а една сурова вършина свиреше и изцеждаше мъзгата си. К. Калчев, ЖП, 127. В клетките, които имат различна форма, ся нахожда растителний им сок (мъзга), от който ся храни растението. Д. Мутев, ЕИ, 83.
2. Прен. Живителен сок, жизнена сила. — Овълчихте се! Там [на фронта] ви овълчиха, изсмукаха от душите ви всяка човечност, мъзгата на младостта ви! Ем. Станев, ИК I и II, 54. — Твоята сила — .., — ако не пие мъзга от земята и ако не се оглася от звъна на стада, ще залинее. Ст. Сивриев, ПВ, 139.
— Друга (диал.) форма: млъзга̀, млязга̀.