МЪЗДА̀, мн. няма, ж. Остар. Отплата, възмездие. И разбра се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство. Чакаха вси правдива мъзда за добро и зло. Н. Райнов, КЦ, 120. Чистата ни съвест и незлобиво сърце приносят ни мъзда по-сладка от сичко. П. Кисимов, Ο Α Π (превод), 11. И праведните своята мъзда / и скръбните получи щат тогава. / По делу всем бог правдою возда! Π. Π. Славейков, ОБ, 135. И за жестокостта без край / те мъзда въздадоха, довека да се знай! К. Христов, ЧБ, 114.