МЪ̀КНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. -ат, несв., прех. Разг. 1. Нося, пренасям с усилие нещо тежко; влача, влека. Магаретата с голяма готовност помагат на хората и послушно мъкнат тежки товари. Елин Пелин, ЯБ, 17. На другия ден .. тя напуснала квартирата си с един голям куфар, който едвам мъкнела. К. Калчев, ДНГ, 124. Велика и Дочка мъкнеха торбите и ги товареха на колата. К. Петканов, НЗ, 130. Вода ще нося, готов съм цял ден камъни да мъкна на гърба си. А. Каралийчев, НЗ, 130. Жени мъкнеха кошници с прежда. Ст. Дичев, ЗС I, 101. Чумата е за чорбаджиите. Ние ще ги мъкнем на гробищата. Й. Йовков, СЛ, 172-173. ● Обр. Отговорни редактори бяха Иван Ганчев и Петър Георгиев. Те мъкнеха на плещите си почти цялото редакционно бреме. А. Каралийчев, С, 208.
2. Неодобр. Непрекъснато нося, донасям различни неща някъде (при подчертаване на неодобрително отношение към действието); влача, влека. Та като почна оня ми ти дявол да мъкне ядене, риби, меса, .. — ние се спряхме, па го гледаме! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. По-рано реквизиционните комисии минаваха колкото за очи, омитаха пържените яйца и варените кокошки, които угодливите хора им мъкнеха, за да ги омилостивят, и се пръждосваха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108. Три пъти Чакъра го беше смазал от бой, задето мъкнеше вкъщи нелегална литература, но и трите пъти Динко беше излизал победител над тираничния си и властен чичо. Д. Димов, Т, 100-101. Христо се заливаше от смях, когато изброяваше колко баби имал .. и коя какви билки и бурени му мъкнела. А. Каралийчев, С, 204. // Имам у себе си, нося нещо със себе си; влача, влека. — Боже, Панко! Ти с всичкия си ум ли си? Едничка черга имаме за пред хората и ти ще я мъкнеш по нивите! Д. Ангелов, ЖС, 369. — Е, какво мислиш? На твоите години не научи ли човек занаята, вятър е после. Ще мъкнеш теслата и бичкията като чичо си. Кр. Григоров, ОНУ, 24. Много добре, .., нека си направи нова къща и Къно. Стига е мъкнал губерчето на младини по чуждите обори и плевни. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.
3. Прен. Имам, притежавам някаква физическа или нравствена черта, която ми пречи, затруднява ме, мъчи ме; влача. Казват, че когато в дома на Марабака се родила малката Селма, една от лелите ѝ, гледачка на карти, предсказала: „Една болест, която ще мъкне цял живот“. Кр. Белев, 3, 28. Наистина по тая кожа / ний мъкнем ощ следи от ножа. К. Христов, ПХ (превод), 5.
4. С мъка, усилие, труд придвижвам нещо, като го тегля след себе си по земя, вода и др.; влача, влека. Конят изцвили болезнено и полетя по средата на улицата, като мъкнеше за крака и мъртвия си господар. П. Вежинов, НС, 39. Малкото черно конче с увиснали уши беше много уморено от непрекъснатото пренасяне на ранени и убити бойци и едва мъкнеше дрънкащата линейка подире си. Ив. Мартинов, ДТ, 149. Той [Рахметов] е аристократ, но скъсва със своята среда и става дърводелец, каруцар, бурлак. Тегли въжето, мъкне гемии по Волга. А. Каралийчев, НЧ, 19. На нивата му още един човек се бореше със земята. Той и едно магаре мъкнеха с мъка ралото. К. Петканов, СВ, 17. // Помагам някому да се придвижва, като го тегля, дърпам; влека, влача. И засилва крачките си, като мъкне и мен. Т. Влайков, ПРI, 264.
5. В съчет. с тяло, корем и др. Ходя, движа се, обикн. бавно, с усилие, поради тежестта на собственото си тяло или от умора. По каменната стълба се изкачваха към втория етаж тютюноработнички, .. Най-отзад Сара бавно мъкнеше дебелото си тяло. Ст. Мокрев, РСН, 7. Тодора помами кучката и тя запристъпва след нея, като едвам мъкнеше подутия си корем. К. Петканов, БД, 146. В това време се зададе Жълтата брада, четвъртият от компанията. Той едвам мъкнеше корема си, цял изпотен. Елин Пелин, Съч. IV, 219-220. // В съчет. с крак, нозе. Ходя с усилие, като не повдигам или едва повдигам краката си; влача, влека. Стоян едва мъкнеше крака. К. Петканов, СВ, 167. Тия галоши някога Гаравала носеше с топлинки, а сега Гаравалката мъкнеше из къщи. С. Северняк, ИРЕ, 26. Тая сутрин викам на жената: — Не ме изпращай! Като тръгна на лов, не ме изпращай. А тя мъкне чехлите си чак до пътната врата. Елин Пелин, Съч. IV, 219.
6. Прен. В съчет. със същ. хомот, ярем и др. Намирам се в пълно подчинение или върша тежка, изнурителна работа; влача, влека. Тук пак ме глътна потокът на хиляди улисии и никога недовършена работа и цял ден мъкна хомота. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 400. — Да поприказваме, другарю секретар, .. Мъкна ли аз ярема седма година ми кажи ти? Мъкна .. Какво искаш повече? Н. Хайтов, ПЗ, 75-76. — Аз избягах от къщи отдавна .. И след това слугувах като най-прост слуга. Дълго мъкнех ярем като впрегатно животно, но не това ми тежеше. Д. Габе, МГ, 67. // В съчет. със същ. живот, съдба, съществуване и съгл. и несъгл. опред. към тях. Живея тежко и мъчително, имам тежък и мъчителен живот, съдба, съществуване. Само се полъже понякога някой клетник от виделото, колкото да усяща напокон още повече тъмнината и още по-тежко да мъкне своя тегловен живот. Т. Влайков, Съч. II, 21. С какво Лука е заслужил да мъкне една такава съдба и да го презират всички, защото е беден? Д. Немиров, БЛ, 29. „Затуй ще мъкнеш ти сега такъва хал — / отвърна господ бог — такъв ти е късметя!“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 73. // Диал. Нося, понасям, търпя. Каквото да му кажеш, все го мъкне. Н. Геров, РБЯ III, 95.
7. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влача, влека. Реката мъкнеше пън, същинска лодка. Ем. Станев, ГЧ, 20. Отгоре течаха порои, които мъкнеха камъни, клони, шума. Ив. Мартинов, ПМ, 223. Навън бе станало доста хладно, вятърът мъкнеше ниско над града жълти разпокъсани облаци. П. Вежинов, Б, 10.
8. Водя някого някъде, обикн. против волята му, без нужда или където не е желан; влача, влека. И ти ли си на неговия ум? Затова и тебе мъкнат по съдилищата! Елин Пелин, Съч. I, 158. — Чакай, затвори вратата. Нека тия твои селяни, дето ги мъкнеш със себе си, почакат малко. П. Спасов, ХлХ, 95. — Ами ние сме хора със семейства .. Как тъй ще ни мъкнете по чужди земи? П. Вежинов, ДБ, 63. Много добре ме посрещнаха габровци .. Час по час ме мъкнат на гости, тъпчат ме с какви ли не гозби. А. Каралийчев, НЗ, 165. Струваше ѝ се, че всички ще кажат: „Ето, мъкне мъжа си, за да покаже, че има мъж партизанин!“ Ст. Даскалов, СЛ, 241.
9. Остар. и диал. Измъквам, изваждам, изтеглям. И лани тѐче реката буйна и бистра .. и пресъхна, .., и папунякът рови с дълъг клюв в ровката земя да мъкне червеи оттам. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 153. В Чакър дере наистина гъмжат раци. Лягаме по корем и един по един светкавично ги мъкнем из водата. Хр. Смирненски, Съч. III, 153. После минаха край извора няколко души, ..; те се навеждаха, пиеха вода и в това време глухонемият мъкнеше от джобовете им кърпи, торби, платна, престилки. Г. Караславов, СИ, 57. Гавраил: — Млъкни или ще умреш! (Мъкне сабята си). Ив. Вазов, Съч. ХХ, 80. // Скубя. Виж, друго е мъжката челяд, мислеше си тя. Наистина и там можеш да попаднеш на някоя усойница, та сетне да си мъкнеш косите, но женения син можеш и да отделиш, та да сърба попарата, която сам си е надробил. Г. Караславов, ОХ, 12. Зела да плаче, косата да си мъкне и да разказува, че нейното Цветанче ся удавило. А. Хаджоглу, ББ, 73.
10. Диал. Точа, източвам нишка. Бяла ханъма да станеш, / на висок чардак да седиш, / бяла коприна да мъкнеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 95. мъкна се страд. Стефан беше придаден да помага в партийната сладкарница, където имаше много работа. Трябваше да се мъкнат чак от града сода, лимонада. П. Здравков, НД, 178. Вода и камъни за строежа трябваше да се мъкнат доста отдалече.
МЪКНА СЕ несв., непрех. Разг. 1. Ходя, вървя, движа се с мъка, с усилие поради умора, изтощение; влача се, влека се. Уморена и победена от горещините, тя се мъкнеше като пребита и нищо не мислеше. К. Петканов, БД, 78. С последни усилия той се мъкнеше и в съзнанието му имаше една единствена мисъл: да стигне, колкото се може по-бързо, до гората. Ив. Мартинов, ДТ, 79. Той сигурно вижда моето опасно положение и смята, че е по-добре да се отърве от мен. Още повече, че аз едва се мъкна. Л. Стоянов, Х, 33. Бойците се зададоха с песен .. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. В. Геновска, СГ, 334.
2. Ходя, вървя бавно, отпуснато, лениво; влача се, влека се. Строени по трима, с лопати в ръце, те [войниците] бавно се мъкнеха в тъмнината и лениво пееха проточена войнишка песен. Ив. Мартинов, ДТ, 41. Почнало да ръми. Пътят се разкалял .. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки. Д. Габе, Н, 8. И поетът, който гледа тая процесия .. да се мъкне и реве: „Спаси! ..“, — поетът стисва зъби, да не заплаче. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 196. След него се мъкне, олюлявайки дебелото си туловище, черковният епитроп. К. Калчев, ЖП, 108. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; влача се. Влакът се мъкнеше бавно, със скърцане и дълги престои в студения декемврийски ден. К. Константинов, ППГ, 327. ● Обр. През лятна жега тъй / се мъкнат мудно тежки дни и мъка / е на душата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 159.
3. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); влача се, влека се. Азлалийката не даде в съд младия лекар. Видя ѝ се тежко и за положението ѝ, и за името ѝ да се мъкне по съдилищата. Г. Караславов, СИ, 43. Мъкнеха се с месеци по града и ако Борис печелеше делото и междата отскочеше нагоре, Раздолеца го обжалваше. Кр. Григоров, ОНУ, 155. А при това е и висшистка! Пет години значи се е мъкнала там в института, язък ѝ за висшето образование! Тарас, ТМ, 55. Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне. Чудомир, Избр. пр, 184. Сега и той [баща ми], клетият, се мъкнеше и наказваше с мене. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 571. // Стесн. Неодобр. Идвам, отивам някъде, при някого, където не съм желан. Мама започна да се сърди. По едно време извика сестра ми и строго ѝ заповяда да не се мъкнат повече вкъщи, че няма с какво да ги храни. К. Калчев, ПИЖ, 111. Оскърбеният инженер седеше до масата си пребледнял.. — Да се мъкне в къщата ми, да сяда на софрата ми, а сега да ме удари! .. —хрипливо говореше той. Х. Русев, ПЗ, 312. Срещнах на улицата оня тип! .. Още ли продължава да се мъкне тук? Д. Димов, ЖСМ, 57. Кировица погледна през прозореца, извърна се нацупена и анатемоса с ръка. — Уу! Пак се мъкне тая циганка! Τ. Караславов, ОХ II, 399. Какво го водеше [инструкторчето] при Тони? Нали си имаше легло — упрекваше го грубо [Веска] .. Но инструкторчето пак се мъкнеше. Л. Петков, ГЦ, 79.
4. Обикн. с предл. с. Неодобр. Имам любовни връзки с някого; влача се. Зестра не сме имали — и хайде при богаташките; може и да са пуйки, като какви ги имаме, па може и да са се мъкнали с триста и трийсе, ама нали бащите им дават пари. Ст. Даскалов, СД, 487. От два месеца било [слугинчето] без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Чудомир, Избр. пр, 37. Вече толкова години се мъкнат, няма ли да се оженят най-после ?
5. Неодобр. С предл. след, подир, по. Възприемам, споделям безкритично нечии възгледи или начин на действие, следвам някого или нещо сляпо, безапелационно; влача се. Такива бяха повечето от старите тук — тънеха в невежество и предразсъдъци .. Но докога младите ще се мъкнат по техния ум? Б. Несторов, СР, 24. Той [българинът] се мъкне подир чуждото като фуста подир повлекана. Ст. Чилингиров, ХНН, 36.
◊ Мъкна на гърба си някого. Разг. 1. При обща работа изпълнявам задълженията на някого, който е негоден или мързелив. — Значи, строго разпределение на труда! — Ами да не е мъничък, та да го мъкна на гърба си! Ст. Даскалов, СЛ, 291. 2. Издържам, храня някого. Мъкна се в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност. Отначало учението ѝ вървеше трудно, тя не беше достатъчно подготвена, трябваше много да се старае, да догонва, за да се не мъкне в опашката, а да върви пред другите. ОФ, 1950, бр. 1775, 4.