МЪЛВЀНЕ ср. Отгл. същ. от мълвя и от мълвя се. А майката гледаше тия милувки над рожбата ѝ и изказваше задоволството си с нежно мълвене: „Нали то ми е хубавичко?“ Н. Попфилипов, РЛ, 21.
