МЪЛНЕЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Поет. Който е като мълния. Огненият дъх на милиони изстрадали гърди, .., лесове от вдигнати в закана ръце носят буря! Неотразима, непоколебима, мълнелика буря иде! Хр. Смирненски, Съч. III, 237.


Източник: Речник на българския език (онлайн)