МЪЛЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀x, несв., непрех. 1. Не говоря, не произнасям ни дума, ни звук. Бръчков, който дотогава мълчеше, поиска думата. Ив. Вазов, Съч. VI, 59. Той стоеше прав със скръстени ръце и не знаеше да приказва ли, или да мълчи. Й. Йовков, СЛ, 38. Около чудния богомолец се струпаха Момчиловците, гледаха го и учудено, и насмешливо, ала никой нищо не казваше. Сам Момчил дълго мълча, преди да отвори уста. Ст. Загорчинов, ДП, 467. Едно време .. нашият фелдфебел ни казваше, че когато владиката пее, поповете мълчат. В. Нешков, Н, 277. Под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнъж изпищява с прегракнал глас галена рожба .. — Мълчи, мама, мълчи, малка щерко, мълчи да пожъна! Елин Пелин, Съч. I, 155. Тоз, който има нещо да говори, / той по-напред се учи да мълчи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 41. С уста мълчи, с очи гълчи. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 143. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. ● Обр. Жъртва на мисъл коварна, / мъртва, душата мълчи. Н. Лилиев, С 1932, 17. Душата ми те моли и заклина: / ..; век измина .. / Душата ти вълшебница мълчи. П. К. Яворов, Съч. I, 81. Не спомняш ли, не спомняш ли си как / аз често — и в последното падене — /.., / кога смутена съвестта мълчи — / обхващал съм ти лудо аз главата / и взирал съм се в твоите очи? К. Христов, ВС, 8.
2. Прен. Не изказвам, не изразявам публично мнението си, отношението си към нещо, не откликвам на нещо. Данев сега мълчи! Ποтайва се! .. И с Цанкова се подиграх, и Бяла Слатина създадох, а той мълчи-и-и! Потайва се! .. Неговите приятели из провинцията се беснуват, а той мълчи-и-и! Потайва се! Ал. Константинов, Съч., 10. Гостите имат и такива прояви, за които пресата е принудена да не мълчи. Ив. Мирски, ПДЗ, 140. // Стесн. За писател, поет и под. — не творя или не публикувам творбите си. — Какво стана, Керековски? Защо мълчи знаменитият лирик? Хр. Смирненски, Съч. III, 88. Мълчах години непрестанно / с опустошен от мисли лоб / и днеска от това мълчание / излизам аз като от гроб. А. Далчев, С, 130. // Не пиша, не отговарям на писмо, не се обаждам (с писмо, по телефон и др.). На 2 октомври 1871 г. Райчо Попов се обръща към стария войвода [П. Хитов] да му съобщи причините, поради които мълчи, и го призовава да работят заедно за общо добро. Ив. Унджиев, ВЛ, 216. Писах му вече два-три пъти, но той мълчи — ни пише, ни по телефона се обажда.
3. Пазя тайна, не говоря, не разказвам за някого или за нещо. — Тия пари аз ще ти дам, но ми дай дума, че няма да кажеш никому .. — Ще мълча! Елин Пелин, Съч. III, 56. — Помни, че ми обеща и ти, Христо, обещахте да мълчите по тези работи .. То, братя, не е само моя тайна; то е народна тайна. Ст. Дичев, ЗС I, 353. Нещо мина през ума на Нона. Тя се повърна. — Слушай, Николай, ти да си мълчиш .. Да мълчиш, никому да не казваш. Й. Йовков, ЧКГ, 310. — Освен тебе знае още Младен .. Но той ще мълчи! А. Наковски, МПП, 224. Тук я осени надеждата, че Костадин може би няма да съобщи за случката, ако му изповяда цялата истина и го помоли да мълчи. Ем. Станев, ИК III, 60.
4. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. Не възразявам някому, понасям укори и неправди, без да протестирам. — Махай се, кай, да не те гледам.. — И ти му мълча?! Я нека да беше казал това на мен, да види как се плюе в джамия. Ем. Станев, ИК I и II, 483. В края на краищата всяко нещо си има граници. Че бил го назначил на тази работа, цял живот ли ще му мълчи! Г. Мишев, ЕП, 110. — Невястата — защо му мълчи и защо му търпи тя! П. Тодоров, Събр. пр II, 224. Свалете шапки, вие [изроди дворцови], пред тия, що горят / под слънцето жестоко. Пред тия, що мълчат / и работят безспир окъсани и голи! В. Ханчев, Худ. С I, 468. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47.
5. Изпълнен съм с тишина, не издавам никакъв звук, шум. Гората мълчеше, потънала в черната нощ. М. Марчевски, ТС, 103. Понеже воденицата продължаваше да мълчи, те дойдоха до убеждение, че скритият вътре бунтовник няма оръжие. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 222. Едната [воденица] работеше дене и ноще, бухтеше колелото ѝ, .. Другата мълчеше. Й. Йовков, СЛ, 105. В сянката на висок орех малката воденичка на Мустафа мълчеше. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 185. Старецът задърпа с всички сили въжето, като се навеждаше и изправяше. Ала камбаните упорито мълчаха. Елин Пелин, Съч. IV, 50. Оръдията мълчат. Δ Батареята мълчи. мълчи се безл. А когато се мълчи, още по-близо до ума е, че ще да е много голям броят на онези, които ще опитат да нарушават закона. М. Иванов, ТЛР, 33. Свръзката .. предаде заповедта да се мълчи. Затихнаха войнишките гласове. М. Яворски, ХСП, 190. Той беше човек строг: канцеларията бе за него храм, в който трябва да се мълчи и да се работи. М. Кремен, СС, 61.