МЪ̀МА̀РИЦА ж. Диал. Мамарец; мъмарец, мърморец. Две-три жаби се гуркаха в зеленясалите му [на изворчето] води, по плиткото дъно шаваха мъмарици, червейчета, водни буболечки. Г. Караславов, С, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)