МЪ̀МРЯ, -иш, мин. св. -их и (остар. и диал.) -еш, мин. св. -ах, несв. 1. Прех. Упреквам, укорявам някого. Той наричаше безумие такава една мисъл и строго мъмреше Огнянова .. за всяка опасна дума, пусната пред него. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те .. стоеха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Елин Пелин, Съч. III, 13. Хората отстрани взеха да мъмрят дяда Еленка за пиянството му и го уговаряха да остави кръчмите. Ил. Волен, НС, 35. И докато по-напред бягаше и се криеше от другарите си, сега сам ги търсеше, даваше команди, разпореждаше, мъмреше ги. Г. Караславов, Тат., 188. Той искаше да се покаже спокоен и разсъдлив началник, който леко мъмри своя подчинен, но не можа да се сдържи и закряска отново. П. Спасов, ХлХ, 118.
2. Прех. Налагам някому леко служебно или друго наказание под формата на укор, порицание за някакво провинение. Спасов ще бъде наказан, ще го мъмрят. М. Марчевски, П, 248. Какво всъщност му говори началникът, бай Пондю не разбра. Не разбра той и това, дали го уволняват, или само го мъмрят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 196.
3. Непрех. Говоря неясно, неразбрано; мърморя. В съседната стая бай Ганьо беше вече съблякъл антерията си и търсеше в нея нещо с голямо внимание, като мъмреше под носа си: „Пак се навъдил тоя пусти гад“. Ал. Константинов, БГ, 53. Арестантът наведе глава и мълчаливо зацапа из калта. — Гледай какъв си опак човек! — мъмре след него стражарят. Елин Пелин, Съч. I, 215. Пеньо отива към вратника и си мъмри под носа: „Ех, пак ли, кръвопиецо? За добро не идеш ти [дядо Панко], знам те“. Ил. Волен, ДД, 62. Вихром низ полето колата лети. / Нещо си коларя мъмри неприветно. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 25. мъмря се. I. Страд. от мъмря (в 1 знач.). Децата да не са мъмрят строго. Ст. Попов, У, 1871, бр. 20, 314. II. Възвр. от мъмря (в 1 знач.). — А сякаш главата ми е празна, няма за какво да мисля — сърдито се мъмреше той, — да не би пък на кооператорите да е потекло мед и масло! Н. Каралиева, Н, 164. мъмри се безл. Но да се правят бележки, да се мъмри, да се говори нямаше време. Й. Йовков, Разк. II, 136.