МЪНЍСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от мъниста, направен от мъниста. Нонка си избра жълти влечки и мънистен гердан. К. Петканов, ЗлЗ, 162. Девойките бяха окачили големи мънистени гердани и всякакви висулки по ушите. Н. Стефанова, РП, 113. Веднага се вижда откъде могилчани са взели юрнек за своята булчинска носия: атлазено калпаче за главата, мънистена препаска за кръста. Н. Хайтов, ПП, 120.
2. Прен. За очи — който е кръгъл и блести като мънисто. — Татко! — светнаха мънистените очи на Копринка, —разбрах ти баснята! Ти говориш за нас! А. Каралийчев, В, 92. Зад очилата сияеха мънистените му очета. Н. Антонов, ВОМ, 186. В градините и парковете синигерчетата сноват чевръсто от клон на клон. Кръглите им мънистени очички оглеждат внимателно всяка пукнатина. К, 1963, кн. 2, 14.
3. Прен. Рядко. Който наподобява наниз от мъниста; мънистест. Старшията .. взе едно бяло листче от снопчето в единия край на масата и с красив мънистен почерк .. спокойно написа на него имената им. Т. Харманджиев, КВ, 497-498.
— Други форми: манѝстен и (остар.) монѝстен.