МЪНЍСТО, мн. -а, ср. Малко пробито топче от стъкло, кехлибар и др., което се нанизва заедно с други като него в огърлица, броеница или се прикачва за украшение. Стоян забеляза от леглото си как малката му щерка посягаше с треперливи движения на ръчичката си към герданче от пъстри стъклени мъниста. Д. Талев, ЖС, 95. Само мъниста и стари монети дрънчат по ръцете и гърдите им. Й. Йовков, Разк. II, 12. По багреницата бляскаха разноцветни стъкла и мъниста. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Флорика стои сред двора, млада, босонога, накитена с гердани от шарени мъниста. Ц. Лачева, СА, 84. Той беше се научил да пише хубаво: като мъниста нижеше буквиците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36.
— Други форми: манѝсто и (остар.) монѝсто.