МЪРВА̀ЦИ мн., ед. мърва̀к м. 1. Хора, които се занимават с въглищарство, рударство и железодобив. Въгларите просто са пропити от черен прах — мърва, и заради това ги наричат .. мърваци. В. Караманчев, ЧЗ, 54. Дядо му по мъжка линия, бащата на Петко Р. Славейков, е мървак (въглищар), от с. Якоруда, Мехомийско. М. Арнаудов, ЖТИ V.
2. Жителите на областта Мървашко между р. Струма и Родопите. Облеклото в цяло Мървашко е почти еднакво. Мърваците се отличават твърде много от околните селяни, особено по облеклото си. Дългият без ръкави черен кълшник със сини гайтани, който достига до глезените, е най-характеристичната им дреха. По нея всякой път може да се познае мървакът. В. Кънчов, Избр. пр І, 228-229. Г-н Дозон категорически отблъсваше всека граница и разлика между мърваци, помаци и рупци и поддържаше само една — мървашка, в която влизали и помаците и рупците, които, според него били сащо мърваци. Ст. Салгънджиев, ЛДС, 111-112.