МЪРДА̀ ж. Простонар. Марда. Всеки продавач гледа да надвика съседа си, за да продаде изостанала мърда. Ст. Чилингиров, ХНН, 90. На баща ти, юдо, направих добро, на баща ти: след като го отървах от една беда, отървах го и от една мърда! Зех тебе и си изпатих. Ив. Вазов, Р, 24. „Все едно — викаше Димитър, — те ще ни обесят, барем да изчистим няколко от тия мърди“. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 56. През целия път този човек намираше за какво да се заяжда с мен, да ме обвинява, че бързам като пърле пред майка си, или пък обратното, че се влача като последна мърда. Й. Попов, БР, 58.