МЪ̀РЖДЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от мърждя и от мърждя се; мръщене, цупене, въсене, мусене, чумерене. „Никой не иска бой у Европа“ .. — но ако съдбата е отредила да избухне тоя вулкан по причина на безграничното си и пословично даже мърждене на някои народи против нас, .., то не на изток, а на запад ще са стоварат прокобените следствия. НБ, 1876, бр. 23, 90.