МЪРЗЕЛА̀НА ж. Разг. Пренебр. Мързеливка, мързеланка, ленивка. На̀ Тинка, ..,каква отпусната, каква мързелана. Спи до девет часа и както лежи, ще извика: Мамо, донес ми закуската тука! Й. Йовков, М, 63-64. За тебе ли беше тая мързелана, чедо! .. Ти, дето конец на земята да видиш, също като баща си ще се наведеш да го вдигнеш. Д. Димов, ЖСМ, 60. Рано стана мързелана Гана тъмно беше още под юргана. А. Разцветников, ОНН, 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)