МЪРЗЕЛЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мързелив (в 1 знач.). „Успала се е — мислеше си той, .. Мързеливичка е... От работа не е пораснала толкова едра...“ Й. Стоянов, ПД, 47. — Утре на кого ще работиш? — попита Момчилка, .. — Не знам — рече Панко, .. — Вече не ми се работи на чуждо. — Мързеливичък си ми ти, мързеливичък. Д. Ангелов, ЖС, 74-75. А мога да кажа, че Белчо и Дорчо съвсем не са само животни .. — Чакай, Белчо! Сто-о-ой! — Дорчо, който е доста мързеливичък, се спира първи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 26.