МЪРЗЕЛЍВКО, -то, мн. -вци, м. Мързеливец, ленивец; мързелан, мързеланко, мързеланковец. Противоп. работливко, работливец. Сака да зарежем. Казва се в случай на някое рядко явление: .. някой скъперник подарил за нещо пари, някой мързеливко извършил нещо бързо всичко това уж би трябвало да се отбележи на някое нещо дървено с рязване .. с нож. СбНУ ХХV, 17. Бригадирът ни е голям мързеливко. Δ От мързеливковци не очаквай нищо добро.


Източник: Речник на българския език (онлайн)