МЪ̀РЗЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мързелив, ленив; мръзлив, мързян. Колкото някой и да обича да работи и да ся учи, но ако има душевна мърза, която е по-опасна, той пак може да бъде мързлив, защото тя му отузима дързостта. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 203-204. Кой ке стане най-после, той йе мързлив. Т. Панчев, РБЯд, 212.