МЪ̀РЗЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Мързеливец, ленивец, мръзльо, мързелан, мързеланко, мързеланковец; мързеливщина. Коа дошло време за копане, за прашене, отишол мързльо и от пуста мърза пак така беше се вратил дома. СбНУ ХI, 130. Накарай мързля на работа, да тя научи на памят. Н. Геров, РБЯ III, 87.


Източник: Речник на българския език (онлайн)