МЪ̀РКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. за котка — издавам тихи, монотонни звуци, подобни на звука на вретено при предене; преда. И малките черни котета под скрина дремеха и мъркаха в съня си, препридаха кротко и басово, свити на кълбо. Π. Вежинов, ДВ, 148. Насреща му изведнаж блесна утринното слънце и го ослепи. Котакът притвори зелените си очи и почна лениво да мърка. А. Каралийчев, ПС III, 38. Баба продължава да бръмчи с вретеното, а котката се опъва, застанала пред госпожица Маринова, и мърка. К. Калчев, ПИЖ, 133. Котаракът се гали, превива се, върти опашка, мижи, мърка. Д. Манчев, БЕ II, 29. От овчарника се долавяше как мъркаха овцете, как преживяха. Кр. Григоров, Н, 147. Тя [златката] изразяваше хубавото си разположение като котка — мъркаше. Ем. Станев, ПЕГ, 47.
2. Прен. Издавам подобни звуци, обикн. когато спя. Веднъж дядо трябвало рано да отиде на работа в полето, но не му се ставало — току се обръщал в леглото и сладко-сладко мъркал. Сп. Кралевски, ВО, 37. Дядо Ангел гледаше с блага усмивка как момчето търка недоспалите си очи и току го закачаше: — Ха сега да видим кой ще мърка вместо тебе до късно като котарак под юргана, че в школото не щат сънливци! Г. Русафов, ИТБД, 120.
3. Прен. Изказвам обикн. полугласно недоволство; мърморя. — Смилете се, бе братя, от тия добичета ние чакаме залък! Стражарят трябва да беше припрян човек — той блъсна Бързака и изръмжа: — Хайде, стига си ми мъркал, да те не подбера!. А. Страшимиров, А, 639. Ама нещо мърка. Бил куц, не бил тъдявашен, болярски отрок. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 364. — Само че аз, ако питаш мене, плюя на тия методи и през цялото време, додето комендантът ти мъркаше, ми се щеше да ти издъня един такъв в корема, че обувката ми да излезе от другата страна. Б. Райнов, ДВ, 234. — Да не мъркат много, че ако им се облещим, ще си плюят в пазвицата. С, 1888, бр. 224, 4.
4. Прен. Говоря неразбрано, тихо, под носа си или нещо на себе си; мънкам. Пред младоженците стоят трима свещеници, един от които чете евангелието, а другите двама мъркат нещо под носа си и от време на време пропяват като породисти петли едно безкрайно „ами-и-и-ин“. Св. Минков, РТК, 126.