МЪ̀РКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мъркам. Такова безмълвие и напрегнатост цареше в стаята, че се чуваше мъркането на старата котка, просната в един ъгъл на миндера. П. Славински, ПЗ, 156. И той се унесе в четене, .., не чуваше нито мъркането на котарака под печката, нито тънкия, приспивен звук на наедрялото вретено. Г. Караславов, ОХ III, 528. — Върви с мене при пашата. Дошъл съм Дойчина да освободя. И много мъркане, шаване да няма, разбра ли? К. Петканов, ЗлЗ, 89.