МЪРЛУ̀ХА ж. Диал. Омърлушеност. В такива [пазарни] дни чаршията оживяваше малко. Понякога като болник, лежал дълго от тежка болест на леглото, тя се засмиваше, за да изпадне след това в по-голяма мърлуха. Ст. Чилингиров, ХНН, 205.


Източник: Речник на българския език (онлайн)