МЪ̀РЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Мърся, цапам. Пази, не мърляй дрехите си! мърлям се страд.

МЪ̀РЛЯМ СЕ несв., непрех. Мърся се, цапам се. Когато маже стените с боя, винаги се мърля.


Източник: Речник на българския език (онлайн)